Лицемери

Днес съм позитивен,
утре – негативен.
Ем, от такива гадни усти
тъпо става ми.

Sorry, ама предпочитам сам да изгния,
отколкото да се усмихвам на хора, които искам да убия.
Няма как да стане. Лицемер не ми се става,
но на вас това супер много ви се отдава.

Казвате “Приятели ще сме до смъртта”,
но само след час ми говорите зад гърба.
Ако искаш да ми кажеш нещо, давай.
Псувай, ругай ме. Не се притеснявай.

По принцип хорското мнение ми е безразлично,
но ако ще ми казваш нещо, нека бъде лично.
Дай да влезем в няква дилема,
щото знам ли!?… Може в мен да е проблема.

Ако е така, не се занимавай с мене.
Както вече казах, не ми дреме.
С лицемери работа нямам.
Аре, чао. Вратата затварям.

Профила изтрит, телефона изключен.
Да съм гаднен от вас съм научен.
“Лошо момче“… Помниш, нали?
Толкова различни сме аз и ти.

Лицемери… Светът е пълен с такива.
Петно, което трудно се изтрива.
Гадни, жалки същества.
Да, вие сте точно това.

За вашето поведение
няма друго определение.
Лицемери… Направо гнус ме хваща.
Всеки втори по дяволите ви праща.