Течение 52

© ВСИЧКИ ПЕРСОНАЖИ В “ТЕЧЕНИЕ” СА ПЛОД НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА АВТОРА И ВСЯКА ПРИЛИКА С РЕАЛНИЯ СВЯТ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА!!! ©

$$$ ТАЗИ ПОРЕДИЦА Е ЗА ЛИЦА НАД 16 ГОДИНИ $$$

$$$ Coming soon the English version $$$

Пикника продължаваше. През почти цялото време Вики разказваше разни смешни случки.
  – Мале, хора… – сети се тя. – Ако знаете Калин как се научи да кара колело… Всъщност Тео знае.
  – Е, кажи де – засмя се Галин. – Искам и аз да разбера.
  – Стига де – засрами се Калин. – Тогава бях малък.
  – Спокойно, бе – отвръна му тя. – Нищо няма да стане. Просто ще се посмеем малко.
  – Офф, ужасни сте!
Той си сложи слушалките в ушите и услили музиката докрай, а Виктория започна да разказва…
  – Бяхме на 10-11 години. Леля Лили, Бог да я прости…, тоест майката на Калин му беше подарила едно балканче за рождения му ден. Аз и Тео тогава бяхме в парка и играехме на народна топка с децата от квартала. По едно време, както хвърлях топката, видях някакво дребно момче. Всъщност като малък Калин беше много нисък… И виждам аз някакво момче, облечено в костюм на Spiderman, който беше в пълен синхрон с колелото. Очевидно, не умееше да кара, защото няколко пъти падна, но след последния започна да плаче с цяло гърло. Чак тогава загряхме, че това е Калин. С Тео и още две момичета отидохме при него, за да му помогнем. Попитахме го дали е добре и какво прави с това огромно колело, а той каза, че се учи да кара. И така, след още няколко думи стигнахме дотам, че започнахме да го учим да кара. Час-два по-късно вече караше сравнително добре. И нашия нали нямаше какво да прави, хаха, реши да изпреварва автобуса, който минаваше на всеки трийсет минути. Когато наближи парка, Калин тръгна след него, обаче шофьора изведнъж наби една рязка спирачка и нашия заби лице отзаде му… То сега звучи малко смешно, но тогава далеч не беше така.
  – Леле… – засмя се Галин. – Белега на челото му от тази случка ли е?
  – Хаха, да – каза Тео.

***

Докато Деси избираше кой филм да гледат, Христо и Силвия (приятелката на Десислава) бяха в кухнята и приготвяха нещо, което да хапват докато гледат. Преди да дойде Ицо беше напазарувал така, сякаш идва края на света. Както се казваше, имаше и от пиле мляко.
  – Ице, не трябваше да купуваш чак толкова много неща – каза му Сиси. – Няма кой да ги изяде.
  – Споко, нали си тук – засмя се той.
  – Така като те гледам… Съмнявам се, че изобщо ядеш нещо.
Христо беше много слаб, но не защото не се храни. Организма му беше такъв. Колкото и да яде, не може да напълнее.
  – Така – каза си Христо. – Сега слагаме пуканките в микровълновата и сме готови.

***

Краси лежеше на леглото в килията и размишляваше…за най-различни неща. В затвора нямаше свободата, която имаше отвън. Беше свикнал той да казва какво ще става, а в затвора това беше точно обратното. “Старите кучета” там направо си го взимаха за подигравка. Колкото и да беше отворен, Краси не смееше да се прави на интересен, защо вече няколко пъти видя, че това не води до нищо хубаво. Резултатите от неуспешните му опити да стане “Цар” на килията бяха три избити зъба, спукано ребро и разбит нос. Оттогава той реши да си седи кротко, защото в крайна сметка той беше само един, а те бяха осем.
Както си лежеше на твърдото легло и премяташе пръст след пръст, вратата се отвори и в килията влезе надзирателя.
  – Ало, новия… Идвай. Имаш свиждане.
Краси веднага скочи от леглото и тръгна след него. Мислеше си, че ще види Вики и че може би е решила да промени показанията си… Все пак тя го вкара в затвора.
За негово огромно съжаление не беше тя. На масичката стоеше един мъж, който отначало Красимир не успя да го разпознае.
  – Принципно днес не е ден за свиждане, но човекът е гъстак с директора… Бъди кратък.
Краси седна срещу него и го погледна право в очите.
  – Кой си ти?

***

Деси, Христо и Силвия вече гледаха филма. На няколко пъти Messenger-а на Десислава иззвъня, но тя реши, че филма й е по-важен (не, че не можеше да натисне пауза де).
Беше избрала един наистина интересен и много силен филм.
  – Отивам да си донеса нещо за пиене – прошепна Сиси. – Вие искате ли нещо?
  – Донеси ми един Тоник – отвърна й Христо.
  – Ти Деси, искаш ли нещо… Деси?
  – Тихо – каза й тя, без да я погледне дори.
Силвия  стана и излезе. Отиде в кухнята, сипа си една чаша вода, която веднага изпи, и след това отвори хладилника и взе бутилката с Тоник. Наля в две чаши, защото беше сигурна, че и Десислава ще поиска, и тръгна да се връща към стаята. Точно преди да влезе видя двамата как са се прегърнали. Бяха много сладки. Силвия се върна в кухнята и остави двете чаши, след което извади телефона си, за да направи няколко снимки на влюбените гълъбчета.
Няколко секунди по-късно Messenger-а на Деси отново иззвъня.
  – Леле, много си търсена – засмя се Ицо. – Виж кой какво иска или поне го изключи.
  – Е, тук при теб ми е добре.
  – Виж си съобщенията и пак ще те гушна, хаха.
Десислава взе телефона си и започна да разглежда съобщенията си. Първото, което видя, беше това на Силвия.
  – Лудетина такава – засмя се тя. – Беб, погледни. Тази лудата ни е снимала.
  – Дай да видя – Ицо погледна снимките. – WOW! Искам веднага да ми ги пратиш. Оттук нататък ще ми красят профила.
  – Да бе, да. Луд ли си? Ако вашите я видят, ще стане страшно.
  – Няма шанс да ги видят, защото вече ги блокирах. Няма да ми се бъркат в личния живот. Хайде, прати ми ги. Веднага ще ги кача.
  – Много сте сладки, нали – каза Силвия, когато влезе.
  – Ела насам бе, кукоо – изхили се Деси.

***

Ивета беше в студиото на “CoolTime” заедно със звездната си гостенка – Гери-Никол”.
  – Няма ли да започваме вече!? – мърмореше звездата. – След малко трябва да отида да ми оправят косата.
  – Защо бе, мила? И така си хубава.
  – Абе, аз знам, че съм хубава. Просто искам да излизам на сцената с различни прически, а не всеки път да съм една и съща.
  – Аха. Ти как си иначе?
  – Как да съм, скъпа? По цели нощи по клубове, спя до обяд. Сега трябваше още да спя, ама заради теб станах рано и съм като пребита. Изпих сигурно пет кафета, ама пак не ми минава. Болна съм за сън. На всичко отгоре днес пак имам участие…
  – Горкичката – съжали я Ивета.
  – … Охх, допи ми се шейк. Може ли някой от екипа ти да ми донесе?

***

Свиждането продължаваше. Мъжът, който Краси не успя да разпознае, беше всъщност неговия безследно изчезнал чичо – Кольо. Той беше брат на бащата на Краси. Двамата братя бяха много близки докато Кольо не направи нещото, което ги превърна в истински врагове… Малко преди да се запознае с Петя (майката на Краси), Симо (бащата) се беше оженил за една много красива жена, която се казваше Наталия. Двамата тъкмо бяха завършили гимназия, когато подписаха. Колкото и да им казваха, че това е просто една детска игра и, че няма как да останат заедно за дълго, те още толкова им показваха, че любовта им е много силна и наистина беше така.
Кольо и младата двойка бяха много близки и абсолютно всяка вечер се събираха да играят карта и да си пийват по чашка. Всичко беше много хубаво докато чичо Кольо не реши да използва Наталия, за да отърве собствената си кожа. Кольо водеше много таен живот, поне беше таен за близките му. Докато цялото му семейството мислеше, че е на почивка в Малдивите, той излежаваше присъдата си за изнасилване на непълнолетно момиче.
В един, иначе хубав, ден той съсипа живота на това младо семейство. Докато Симо работеше в чужбина, за да събере пари за един прекрасен меден месец, Кольо я изигра приятелката му много подло. След като разбра, че е обявен за международно издирване, той реши, че единствения начин да се измъкне от тази скапана за него ситуация е да “изиграе” смъртта си. Симо му беше казал да се грижи много добре за приятелката му докато той е в Чехия. Точно това много му помогна, защото имаше уникалната възможност да идва всеки ден в апартамента им. Предната нощ Кольо беше убил един мъж, който се опита да го “изпее” в полицията. Преди да го закопае в някоя гора, той се сети, че трупа може да му е от голяма полза.
Той отиде в дома на Наталия, която за негово щастие вече беше заспала, и веднага отиде на мястото, където беше гардероба. Видя, че в него няма никакво място. Замисли се и реши, че няма друг начин освен да… WTF… да сложи трупа под леглото й. Направи го… Взе ножа, който беше на масата, като се постара да не остави никакви отпечатъци, и го заби в обезобразеното тялото на мъртвеца. След това сложи личната си карта в джоба на якето му, след което напусна дома й…за последно.
На сутринта чичо Кольо се обади в полицията и подаде сигнал за убийство. Полицията веднага отиде в дома на Наталия… Нататък е ясно. Откриха трупа и след като се установи, че по ножа има само нейни отпечатъци, я обвиниха и осъдиха на доживотен затвор.

След като Краси разбра какво точно се е случило, направо се отврати.
  – Разкарай се.
  – Защо? – изненада се Кольо. – Какво ста…
  – Просто се разкарай.
  – Нали не мислиш, че дойдох дотук, само за да ти кажа кой съм!?
  – Не и честно казано не ме интересувам. Нямам работа с човек, който е съсипал мечтите на баща ми.
  – О, моля те. Не ме разсмивай. Не ми казвай, че след всичко това все още обичаш т.нар ти баща.
  – Кое е всичко това, може ли да ми кажеш?
  – Ами, самия факт, че те оставил да лежиш в затвора показва колко го е грижа за теб.
  – Какво се опитваш да кажеш? Че на баща ми не му пука за мен!? Така ли.
  – Не се опитвам. Мисля, че ти го казах напълно директно.
  – Казвай какво искаш от мен и изчезвай. Аре, по-бързо, щото времето ни е ограничено.
  – Ти не се тревожи за времето. Ако искам, мога да си говоря с теб доутре. Нали знаеш какво са казали старите хора!? Имаш крава, пиеш мляко.
  – К’во искаш?
  – Да ти помогна.
  – С к’во може да ми помогнеш ти бе, миндил такъв?
  – С много работи.
  – Например?
  – Ами, да започнем с това, че мога да те измъкна оттук още тази вечер.
Очите на Красимир буквално светнаха.
  – Хайде! Как ще стане това? Или си ебаваш с мен!?
  – Говоря ти напълно сериозно.
  – Каква ще ти е файдата на теб, ако ме измъкнеш?
  – Кой е казал, че трябва да имам изгода от всяко нещо, което правя?
  – Ами, в днешно време абсолютно всеки е на принципа “За “мерси” не ме търси”.
  – Единственото, което искам, е да ти помогна, защото знам какво е. Нали ти казах… И аз като теб съм лежал по затворите и напълно разбирам как се чувстваш ти в момента. Младо момче си и мястото определено не е тук…

***

Докато си говореше с Гери-Никол, Ивета чу в слушалката: В ефир след 5,4,3,2,1…
  – Здравейте, готини хора – каза тя на многобройните си зрители. Очакват Ви два часа, изпълнени с много смях и добра музика, разбира се. Като за начало искам да Ви представя моята гостенка, която ще Ви изпее своята най-нова песен. Нека посрещнем в студиото на “CoolTime” момичето с най-яката дупара – Гери-Никооооооооооол.
Гери, която преди това се беше скрила зад камерата, излезе на сцената и започна да пее.

Снимка: Александър Иванов 🙂