Вече няма

Бях до теб всеки ден,
казвах ти, че си всичко за мен,
че си мацката на моите мечти
и че не ме интересуват другите жени.

Казвах ти, че без тебе не мога.
Заради теб обръщах гръб на Бога.
Заради теб нямах никакъв социален живот…
Чак сега разбирам, че съм бил голям идиот.

Вярвах на теб, на любовта ни,
на чувствата, вече разпиляни.
Вярвах, че това ще е любовта,
която ще съществува докрая на света.

Ти се ядосваше на мен
и от най-малкото нещо правеше проблем.
Дразнеше те това,
че държа те за ръка.

Че пред всички те целувам,
че насън името ти бълнувам.
че те придърпвам опасно близо до мене
и че като спя се гушкам в тебе.

Искаше да си показвам любовта
само през нощта.
Е, не. Не, мерси.
Разбрах, че за мен не си

Повод за скандали няма да ти давам.
Вече няма, обещавам.
Вече няма да ти звъня,
не ме чакай да се прибера.

Аре, друг си намери
и името ми забрави.
Аз вече няма да те търся тебе.
Няма смисъл да губя време.

И по-добри от тебе има.
Която си искам, тая ще ме има.
Нека друг сладко да те ранава,
щото аз вече няма.