Щеше да е по-добре

Ако с теб не се познавахме,
щеше да е по-добре.
Нямаше да чакам 365 дни
да се сетиш да ми пишеш ти.

Нямаше да ми се случва това,
което ми се случва сега.
Щях да съм те забравил вече
и спомена за теб щеше да стои далече.

Искам да те няма.
Да я няма любовта голяма.
Да си казвам, че за мене нищо си ти,
а не като сега – да давя пода със сълзи.

Знам… Не си заслужава за такива като тебе,
ама ето… Рева като бебе.
К’во стана? Какво направи с мен.
Защо не спираш да си част от моя ден.

Защо мисля за тебе само?
Нима няма други на земното кълбо голямо.
Не знам и няма да разбера.
Знам само, че без теб ще умра.

По сто пъти на ден твоя профил отварям.
Двеста пъти ти звъня и затварям.
Сърцето ми направо трепери.
Дано в някой друг живот да те намери.