Помниш ли

Аре, кажи сега
помниш ли ги онези времена.
Когато за мене и тебе
не съществуваше понятието “Време”?

Помниш ли, кажи,
какво ми каза ти.
“Цял живот ще бъда с тебе.
Ти си част от мене.”

Помниш ли?

Дните, в които с теб
си прекарвахме всеки момент
в приказки сладки.
Жалко, че дните бяха кратки.

Помниш ли?

Събуждаше ме с “Добро утро, глупаче”
Аз бях твоето сладко инатче.
Но както се казва, филма свърши вече.
Тези прекрасни дни отлетяха надалече.

Аз не съм с теб, ти не си с мен.
Но въпреки това, абсолютно всеки ден
се сещам за тебе и
връщам се в онези прекрасни дни.

Телефонни разговори нощ и ден.
Нямаше те, а беше с мен.
Голямото разстояние дори
не успя любовта ни да разруши.

Разруши я точно ти,
когато ми каза, че малко давам ти.
Когато реши да ме зарежеш мене
и най-добрия ми приятел да бъде с тебе.

Т’ва беше нож с две остриета за мен.
Но както и да е, няма проблем.
Незаменими хора няма.
Някой ден и аз ще срещна любовта голяма