И след смъртта

Нощ е, а няма звезди.
Луната и земята пак са сами.
Вървя в мъртва тишина,
без никаква светлина.

Сякаш съм влязъл в сърцето ми –
място, от което ти отдавна тръгна си.
Боли и вътре в мене
абсолютно всичко стене.

Плаче за теб в нощта,
плаче за любовта.
Сърцето в мен
бавно умира всеки ден.

Мечтите умряха…
Дори те разбраха,
че всичко ще свърши.
Приказката ни завърши.

И любовта ни ти остави,
цялата в неизлечими рани.
Умира бавно… Да, умира,
но да те обича не спира.

И след смъртта дори
в сърцето ми ще бъдеш ти.
Цял живот и след това
ще живее в мен любовта.