Всичко унищожи,
няма връщане назад.
Огледай се, погледни…
Намира ме се в страшен ад.
Сърце разбито,
мокри длани.
Душата скрито
плаче за любовта ни.
Не сълзи,
кръв тече от очите,
защото ти
съсипа ми дните.
Вярвах сляпо,
давах всичко за теб.
Любовта беше нещо свято.
БЕШЕ…до този момент.
Всичко съсипа,
няма нищо помежду ни.
Любовта е убита
от твоите гадни думи.
Имахме мечти,
борехме се за тях.
Сега имаме сълзи
и един огромен грях.
Как можахме, кажи?
Защо не остана нищо?
Как успяхме аз и ти
да съсипеме всичко?
Боли любовта,
любовта красива.
Тази самота
бавно ни убива.
Съсипа всичко ти,
черен стана нашия живот.
Аре, сега плачи
за изгубената любов.
Всъщност, не.
На мен ми е тъпо.
Ти си добре,
аз съм пълно куку.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo
Коментари
Публикуване на коментар