Свикнах

Вече свикнах да те няма
и болката да не престава.
Свикнах да си лягам сам,
макар да знам, че ти си там…

Някъде там с някой друг.
Всичко това, знам, е напук.
Нараних те и сега ме наказваш,
твойта лоша страна ми показваш.

Няма проблем, свикнах вече
ти от мен да бъдеш далече.
Аз от теб да бъда лишен
и в мислите ми яко заблуден.

Питат ме кой съм. Ами, не знам.
По нощните улици ходя като пиян.
Всичко изгубих, нямам и мечти.
Всичко, което исках, беше ти.

Но ти си тръгна, няма те.
Без теб не мога, предавам се.
Болка, сълзи и тъга.
Цял живот ще е така.

Не живея, просто съществувам.
Всеки ден на човек се преструвам.
Имам се за личност голяма,
но всъщност от мене нищо не става.