Сам през нощта,
сам и през деня.
По всяко време е така.
Моето име е тъга.
По цял ден затворен,
в гробница заровен.
Изтрит от живота.
Аз съм музика без нота.
Вълк единак съм, да.
Сам докрая на света.
Сам ще бъда, т’ва го знам,
но пак няма да се предам.
Всеки ден ти се обаждам,
но разбирам, че досаждам.
Не желаеш да ми вдигнеш ти.
Да ми е тъпо, харесва ти.
Плача и не спирам.
Без любовта ти аз умирам.
Не, няма да мога.
Върни се, за Бога.
Не искаш, нали?
Вече няма аз и ти.
Сам ще ме оставиш
и ще ме забравиш.
На тебе ти е лесно,
даже интересно.
Обичаш да раняваш,
силно да отмъщаваш.
Давай, остави ме
и след време погледни ме –
вече наистина съм спрял
и от липса на любов умрял.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo
Коментари
Публикуване на коментар