Не се лекува

Знам, никога няма
тебе да имам.
Давай раздяла,
сам да заспивам.

Никога не съм
бил нещо за тебе
Само насън
ти спеше до мене.

Знам, че няма шанс
времето да върна.
В живота няма реванш,
вече няма да те зърна.

Как ми се иска да знаеш
че си ми наркотика
Сърцето в мен да опознаеш,
да му разбираш езика.

Не мога. Прости ми.
Нямам смелостта.
Взаимно нас боли ни,
как боли от ревността.

Как боли от ината,
който е вътре в нас.
Боли и от тишината,
не чувам твоя глас.

Тихо и самотно
е в моето сърце.
Щеше да е страхотно
двама с теб да сме.

Само в мечтите
ме гушкаше ти.
Съсипа ми дните.
Кеф ти е, нали?

Искаше да страдам.
Честито! Спечели!
В очите, знам, ти падам.
Хубаво ме оцели.

Споко! Дишай! Живей!
Аз няма да ти пиша
За мен да мислиш недей.
Седя и чакам фиша.

Диагноза “Побъркан”.
По-лошо е и от чума.
Тотално объркан…
Туй не се лекува.