Няма драма

Защо ли да ми дреме?
Никой съм за тебе.
и ти за мене също.
Ае бегай, мършо.

За теб да се тормозя
знаеш, че няма как.
Боклука ще извозя
в оня там бардак.

Боклука в мене ти си, знай.
Стига толкоз, слагам край.
Викаш “Здрасти”, казвам “Bye”.
Да ми липсваш дай ми, дай.

Ще ми липсваш, ама не.
Аз съм пас със две ръце.
От съзнанието си те изтривам
и нещо друго аз забивам.

Бяхме с тебе двама,
но знаеш ме, няма драма.
Напред с усмивка продължавам.
К’ви ги върша? Не обяснявам.

За теб да се нервирам?
За теб рева не спирам?
Май сънуваш, дай да те фрасна,
та да видиш картинката прекрасна.

Бачкам яко, трупам пачки.
Ня’ам време за глупачки.
Теб забравих те с усмивка,
завивам други с таз завивка.

Леглото ми, в което спеше…
Едната половина твоя беше.
Сега деля го със различни
без да има отношения лични.