Моя грешка

Защо ли от дума не разбирам?
Мисля си, че всичко знам
Вечно грешни аз избирам,
а накрая пак оставам сам.

Много казаха “Недей,
тоз’ човек за теб не струва.
Акъл във мозъка налей,
че в момента е точно нула.

Остана само едно сърце,
дето иска да го зърнеш.
Виж, с треперещи ръце
стоя и чакам да ми звъннеш.

Почвам нещо да ти пиша….
Отказвам се и всичко трия.
Без теб е трудно да се диша,
за тебе мисля и като пия.

Болка е силно да обичаш
Що ли почнах? Що не спрях?
На всички бивши ти приличаш,
…, а каза, че не си кат’ тях…

Знаех, не трябваше да вярвам…
Недей, казах си, боли.
Сега от тебе как да избягам,
кат’ ми остана само ти.

Бившите лекувах с нови
мятах се от клон на клон
Сега в момента съм в окови,
любовта ми вече няма дом.

Сама я оставих да се скита
по улица с нещастници.
Забраних й да ме пита
и да предлага участници.

Не мисля вече к’ви ги върша.
Гледам кат’ пребит от бой.
Сълзите вечер сам си бърша,
просто щото няма кой.

Яко бе да трошим леглата,
ся за теб съм яка смешка.
Знай, не търся в теб вината.
Силно обичах… Моя грешка.