Спрем ли с теб

Като казах да се върнеш,
ти игнора би ми само.
Исках просто да прегърнеш
моето, изстиналото тяло.

От фризера да го изкараш,
дай му твоята топлина.
Към дома си да ме караш…
С тебе днес и след това.

Отново вкъщи, отново сам.
Бутилките направих празни.
Обаче не, не съм пиян.
Просто самотата дразни.

Като пумпъл се въртя…
Вечно буден на дивана.
Просто е трудно да заспя
в легло, в което теб те няма.

Стоя и чакам да ми звъннеш.
Тела от поглед не изпускам.
Пак в леглото с мен да бъдеш,
цяла нощ да си те гушкам.

Някак само ти успяваш…
Давам моята любов.
Леда във мене разтопяваш.
Обичам силно, а бях суров

Липсваш сто пъти на ден,
мислите към тебе тичат.
С други не, бъди със мен…
Те не могат да обичат.

Поне не като мене…
Нямам думи да опиша.
Спрем ли със тебе,
сърцето спира да диша.

Да останеш просто спомен.
Не, не искам. Стига!
Не оставай мен бездомен…
С тебе всичко си отива.