Не е същото

Не е трудно да се сетиш,
чувствата си аз не крия.
Ела, виж ме и ще усетиш
с мене пия и се бия.

Като скитник съм, нали?
Обикалям нощните квартали.
Всеки спомен с теб боли,
а уж ръката други гали.

Излизам с други, лягам с тях…
Силно гушкам с две ръце.
но да забравя теб не успях…
Просто същото не е.

Като тебе не целуват,
ти се справяше отлично
Прегръдките им не, не струват.
С тебе беше по-различно.

Но ти изчезна, избяга.
Взе ми всичко, остнах сам.
Сякаш с тежка тояга
ме удари силно и не знам.

Къв съм, кой съм вече
и к’ви ги върша тука.
Мен ме прати надалече,
директно на боклука.

С чашите лекувам рани,
трия теб от паметта.
Забити спомени в кръвта ми
пак прецакват мойта игра.

Чуваш ли, не те забравям!?
Все си ти във моите мисли.
Пред дома ти пак оставам,
глупостите ще простиш ли?

Искам пак до теб да легна,
не пред входа да стоя.
На твоето рамо да се облегна
и по тебе да се разтопя

Виновен… Бий ме, та убий
Удряй, псувай, ритай.
Под леглото си ме скрий
и кой съм аз не питай.