Не оставай

Изтрит съм аз от твоя ум,
друг от теб любов си взима.
Сърцето в мене прави бум,
за тебе бие като за трима.

Нямам смелост да ти звънна.
Ясно ми е, ще затвориш.
Към дома ти ако тръгна,
вратата няма да ми отвориш.

Пробвам всякак да те изтрия,
за теб не искам да се сещам,
но не, не мога да го крия…
Още нощем те усещам.

Искам да се гушкам в тебе,
да ми дишаш във лицето
До теб да спинкам като бебе.
Честно, пълниш ми сърцето.

Как ми шепнеше в ухото
всякви някви мръсни думи.
Как трошихме с теб леглото,
6 по Рихтер във дома ни.

Ся обаче няма вече.
Беше, к’вото беше. Край.
От мене тръгна надалече
и в Ад превърна моя Рай.

Прекаля ли с алкохола,
твоя номер аз набирам.
Яко чукам те във хола,
после гушкам те и заспивам.

Да, сега до мене лягай
Писва вечно сам да съм,
обаче моля те, не оставай.
Ще се лъжа, че е сън.