Батиста

Как боли ме
да се сещам
твоето име
и да усещам

как те няма
във леглото.
Т’ва ранява
ме, защото

гушнат в тебе
да заспивам,
свикнах, бебе.
Ся убивам

всеки спомен,
с теб прекаран.
Виж ме злобен
и докаран

на ръба
на пропастта.
Във съня
е любовта.

За туй вече
само спя,
вместо вечно
да броя

всеки час,
минута, ден.
Откачам аз,
не си до мен.

Искам с теб
като преди.
Силно, беб,
ме прегърни.

Да не помня,
да забравя. .
Всички гоня,
ще оставя

теб единствено
в дома ми.
Ти убийствено
в ума ми

си забита
и не мърдаш.
Любов убита
ще ми върнеш.

Няма хапче
да я спаси.
Да, глупаче..
Да, върви.

Черен път,
покрит със рози.
Сълзи текат
и Бог те вози

в катафалката
със триста.
Ся със палката
е Батиста.

Зъби чупи,
няма не.
Ще те купи
и продаде .