Да не виждам

 Нищо си нямам,

спомен остана.

Виж, че си лягам

с твоята представа. 

До мен си наум,

в мислите само.

В сърцето ми бум...

Бие, но слабо.

Откачаше то

с мен като беше.

В моето ухо

нежно шептеше

как ти харесва

с мене да спиш.

Мойто отмества

всеки капиш.

Сега те няма,

питам къде си?

След моята раздяла

сменяш адреси.

С колко си легна?

Помниш ли бройка?

На "гроб" ме облегна

с твойта упойка.

Не, не ми писваш,

по други не тичам.

Още ми липсваш,

още обичам.

В леглото те чакам

да позвъниш.

Дали ще дочакам

с мене да спиш?

Без чувства премръзнал,

треперещ от студ

На всички омръзнал

и вечно нечут.

Използван, раняван

и сам съм накрая.

Вечно забравян

ми ко да напрая. 

Сам го направих,

от мен те отблъснах.

Че топ си, забравих

и себе си пръснах.

Нищо не казвай...

Просто мълчи.

Чувства показвай.

Как ти звучи?

Очите ми скрий

с квото намериш.

В мене се трий,

без да трепериш.

Да не виждам лицето,

красиво кат' чудо.

Да не чувам сърцето,

дето биеше лудо.

Не искам да зная...

Жадно люби.

Пращай ме в Рая,

после гони.

Гушкай, целувай

все едно съм ти пръв. 

Поне се преструвай, 

че съм готин такъв. 

Целувай ме, споко,

както преди. 

Беше жестоко, 

от спомен боли.