Стоп ти казвам

 Мене както ме болеше...

Искаш ли и ти така?

"Обичам те" на друг шептеше

и аз завивах се с тъга.

Нощем чаках да се върнеш

и да спре да ме боли.

За лека нощ да ме прегърнеш...

Голям мечтател съм, нали?

За мене сещаш ли се? Не!

Хах, че кой съм аз изобщо.

Виждам, много ти е добре.

С мен си нямаш нищо общо...

А аз се гърчех... Болка беше.

Липсваш ми и като спя.

Спомена за теб болеше,

но така и не умря

Леглото пълнех със играчки,

вместо теб до мене спяха.

Във съня си чувах крачки.

Сигурен съм, твоите бяха.

Влизаше във моята стая,

без да чуя нито звук.

Как се случваше, не зная,

но ето, виждам ти си тук.

Чувствах силно, че обичаш

Да ме пускаш не, не смей.

Ся на тази не приличаш,

станала си чист злодей.

Легнала си ми в леглото,

толко'о близо си до мен.

Окото, отверено е едното...

Гледам станало е ден.

Пак лъжа ли? Пак ли сън?

Що ли пак ми каза bye?

Мамо, де*а. Луд ли съм?

Жълта книжка, Боже, дай

Да ходя там да се лекувам...

Гадна ми е болестта.

Вечер тебе те целувам

и завивам през нощта.

Ще се уча да съм гаден

Любовта на теб продавам.

И да бъде мега жаден.

Ще умра, но слаб не ставам

Чувства няма да показвам...

В теб превърнал съм се вече.

Чу ли? Бягай! Стоп ти казвам.

Бягай! Чу ли?... Надалче.