Колко пъти други молех
да ти звъннат вместо мене.
Гласа ти слушах, не говорех.
Мен ме беше страх от тебе.
Страх да чуя пак обида…
Как можах да падна ниско.
Безразличен съм. Убива!
Никой съм, а бях ти всичко.
Моя номер, ако помниш,
моля те, звънни ми днес.
От мен тъгата да изгониш…
много болка, много стрес
Знаеш ли, аз не те забравям
все те нося във сърцето.
Вечер хапвам и си лягам…
Заспивам, виждам ти лицето.
Да, красивото, проклето,
дето ме заряза мен,
дето смачка ми сърцето
и ме остави наранен.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар