Колко пъти други молех
да ти звъннат вместо мене.
Гласа ти слушах, не говорех.
Мен ме беше страх от тебе.
Страх да чуя пак обида…
Как можах да падна ниско.
Безразличен съм. Убива!
Никой съм, а бях ти всичко.
Моя номер, ако помниш,
моля те, звънни ми днес.
От мен тъгата да изгониш…
много болка, много стрес
Знаеш ли, аз не те забравям
все те нося във сърцето.
Вечер хапвам и си лягам…
Заспивам, виждам ти лицето.
Да, красивото, проклето,
дето ме заряза мен,
дето смачка ми сърцето
и ме остави наранен.
Коментари
Публикуване на коментар