Колко съм страдал
и как ме болеше...Не съм се предавал,
студено ми беше.
Плачех, треперих...
Сълзи събирах в ръката.
Търсех, намерих
малка, скрита барака.
В нея там си останах
сам самичък, добричък.
Там се сетих, престанах
да вярвам, че ме обичат.
Пребит, наритан и псуван...
Вече спрях да завиждам
Вече нищо не чувам.
Вече нищо не виждам.
Помня, как си мечтаех
с авери аз да играя...
Побъркан, сам си играех
живота, който мечтая.
Продавах калмари...
Прехрана ми бяха.
Ядох доста шамари,
всеки ден ме крадяха.
Лягах си гладен,
молех се първо...
Будех се жаден
с пресъхнало гърло
Нямах завивки,
спал съм на пода.
Фалшиви усмивки
от всякакви хора.
Исках прегръдка
от някой човек.
Любовната тръпка
я чакам от век...
Вече спрях да вярвам...
Светът не е за двама
От хубавото бягам...
Всичко е измама
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар