Вечно втора

 Аз съм този,

който първи
праща рози,
после пърли.

За добър
ме мислиш мене.
Аз съм зъл,
но ко ти дреме.

Дистанция, моля
ще припадаш.
Беся, коля,
долу ще падаш.

Долу ръцете,
ти не пипай.
Махай двете
и политай.

Ти отрова
си за мене.
Няма втора
като тебе.

За затвора...
Да, нали?
Вечно втора
си, боли.

Грешен беше
тоз завой.
С мене спеше
и аз бях твой.

После шута
ти ми би,
та друг във скута
ти да спи.

Сега обаче
пак звъниш.
Вземи хапче
да заспиш.

С мен играчка
май си праеш.
Чуй тъпачка
си, да знаеш.

Любов не чакам
аз на тебе.
Виж разплаквам
те кат' бебе.