Като

Като лист хартия
смачка ми сърцето
и сега се крия
и плача за което.

Като къща стара
и ненужните ти вещи.
аз горя в пожара
със розовите свещи.

Като скучна книга
в шкафа съм оставен
и ми се повдига
от това, че съм забравен.

Като буря в мрака,
като тъжен ден…
Сърцето в мене плака
че няма те до мен.

Като мъртво тяло…
Тяло без душа…
Днеска искам само
покрай тебе да стоя.

Като луд, побъркан,
влюбен, ненормален.
С тебе съм се забъркал
в свят, един брутален.

Като лягам нощем
ти в съня се връщаш.
Още чакам, още
пак да ме прегръщаш.

И тебе като влака,
спрян от светофара,
душата ми те чака
на таз проклета гара.