Колко пъти
ти ме караш
да съм буден през нощта!?
Аз звъня ти,
ти затваряш
и потъвам в самота.
Вече очите
си изплаках,
тук самотен на дивана.
Тъжен в дните
тебе чаках.
Теб обаче, все те няма.
Така те искам,
чак мечтая
и те мисля всеки ден.
Снимки стискам
и след края.
Всеки спомен пазя в мен.
Нямам вече
път към тебе.
Светофара е в червено.
Ти далече
си от мене,
от сърцето наранено.
Губя нещо,
дето нямам
и го виждах все насън.
Беше смешно
и си признавам.
Луд по тебе бях, ще съм.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар