Остави пак
сърцето в мене
да работи за дъжда.
Чуй го как
самотно стене
и притихва във нощта.
Бавно пълни
в планините
язовири и реки.
С гръм и мълни
са сълзите
и навсякъде вали.
Изтрих в небето
синия блясък.
Свят, потънал в тъмнина.
Във морето
няма пясък.
С него ще се погреба.
Нека помнят
и да знаят.
Аз започнах гонката.
Да ме гонят
и от Раят.
Върнах си за болката.
Стихотворението е част от стихосбирката "Черна сянка"
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар