Последен звън…
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш,
чакам тихо под дъжда.
Вън вали,
очите капят,
сипят се безброй сълзи.
Как боли,
не се разтапят
ледовете от лъжи.
Колко време
вече мина.
Две ли? Три ли? Пет години!
Плуват в мене
всяка зима,
спомените, в мен изгнили.
Вече опитах
кво ли не…
Дрога, хапче, алкохол…
Ходжа питах,
гони ме.
Влюбени били са бол.
Не се изтри,
остана тука
в незавършения сериал.
Сцена три
отново чука,
но заварва ме умрял.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo
.jpg)
Коментари
Публикуване на коментар