В сърцето ми гори тъга,
надеждите мълчат във мрака.
Сълзите мои как да спра,
щом болката навън ме чака?
В тъмен час звездите гаснат,
в тъмнина е целия град.
Ангели не ме понасят,
искат да ме пратят в Ад.
В тъмнината ми се плаче,
попарен сякаш от коприва.
Стена аз като сираче,
сълзи земята пак попива.
Някой драсна, хвърли клечка,
в пламъци гори сърцето.
За кой ли бях препятствие, пречка?
Кой не чу във мен детето?
Не разбрах какво е любов,
бях герой във чужд роман.
И от третия ми живот
пак си тръгвам неразбран.
Коментари
Публикуване на коментар