Ти хвани ръката,
в мене запали
студените ми пръсти,
и чувства ледени
в мен разтапяй,
нека се топят,
в любов да се потапят
всеки следващ път.
Щом се видят,
нека да туптят
в теб и мен сърцата
мощно, без да спрат.
Нощ поредна
дай ми ти на мен,
сълза последна
и калашник зареден,
че в съня си
виждам само теб.
Да съм щастлив,
знам, все не идва ред.
Бегло съдбата
хвърля ми трохи.
Изпитва ми душата,
не спира да боли.
Дава ми радост,
само че за ден,
превръща всичко в гадост -
заспивам наранен.
И днес сълзите
пак до мен стоят.
Знам, сърце, боли те
тежък е сънят.
Искате да използвате това произведение?
Текстовете, стихотворенията и другите авторски произведения в този сайт са защитени с авторско право. За използване, публикуване, адаптиране или лицензиране е необходимо предварително разрешение от автора.
Автор: Християн Чорбаджийски – Krischo

Коментари
Публикуване на коментар