Любовен синдром

 Дали си любов

или просто съдба,
или сбъднат зов
след години тъга?

Дали си причина
за всяка усмивка?
Дали ще ме стискаш
като завивка?

Дали си видение
от приказен сън?
Дали изкушение,
опасност навън?

Не знам какво си,
но те искам за мен.
Стига въпроси,
от теб съм пленен.

Дай си ръката
и няма да я пусна.
Дълбоко в душата
само тебе ще допусна.

В мен, във сърцето,
на първия ред
има място
специално за теб.

За теб се пази
от много години.
Изпадах във фази,
все депресивни.

Падах по пода,
молех луната,
казвах на Бога:
„Спаси ми душата.“

И някак случайно,
не знам откъде,
попаднах в безкрайно
любовно море.

И там, надълбоко,
срещнах те теб.
Болеше жестоко,
за щастие е ред.

Дойде във ден тъмен
и светна ми ти,
събра ми парчета
от стари мечти.

И вече не бягам —
намерих си дом.
Ти си моят
любовен синдром.



Коментари