С нож около очите
пак пиши ми клетви.
От кръв да са сълзите,
че другите са изтекли.
Режи ме на парчета,
режи до сутринта.
В мен душата клета
свикна на това.
Свали ме на земята,
няма да те спирам.
Паданал ти в краката,
бавно да умирам.
Удряй ме жестоко,
спукай ме от бой.
Имаш право, споко,
нали съм още твой.
Днес не виждам себе си
дори във огледало
покрито с чужди белези
е цялото ми тяло.
Следи от твоите пръсти,
останали по мене
в часовете късни
напомняха за тебе.
Любовта, отдавна чакана
така ме разката,
че отдавна е изплакана
последната сълза.
И чувства в мене няма,
изгаснаха сълзите.
Любов и нова рана
не ми присъстват в дните.
Коментари
Публикуване на коментар